Постинг
01.06.2012 05:42 -
Дай от себе си, за да имаш
Когато давате от имането си, малко давате. Но когато давате от себе си, давате истински.
Защото какво е имането ви освен неща, които пазите и вардите от страх, че утре може би ще са ви нужни? О, утре! Какво ще донесе това утре на прекалено предвидливото куче, което заравя кокала в неизбродните пясъци, а после припва подир кервана на поклонниците, поели към Светия град?
И какво е страхът от недоимък, ако не същински недоимък?
Когато кладенецът ти е пълен, страхът от жажда не е ли най-неутолимата жажда?
Има такива, които дават малко от многото си - но те дават, за да се прославят като милостиви и щедри - и от тези нечисти помисли благодеянието им бива осквернено. А има и такива, които имат малко, но всичкото го дават. Те вярват в живота и в неговата щедрост и тяхното ковчеже никога не се остава празно.
Има и такива, които дават с радост - и тази радост е тяхната награда.
Има и такива, които дават с болка - и тази болка е тяхното кръщение.
А има и такива, които дават и нито чувстват болка, нито търсят радост, нито пък дават с мисъл, че правят благодеяние; те дават така, както отвъд, в долината, миртата изпълва въздуха с ухание. Чрез ръцете на такива Бог говори и през техните очи се усмихва на земята.
Добре е да даваш, ако те помолят, но дваж по-добре е да даваш сам, разбрал нуждата на ближния.
За щедрия търсенето на някой, комуто да даде, е радост по-голяма от самото благодеяние.
Нима има нещо, което можеш да задържиш? Всичко, което имаш, един ден ще оставиш; затова давай днес, та времето на благодеянието да е твое, не на наследниците ти.
Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието. Защото животът дава на живота - и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.
А вие, които получавате - а всички получаваме - не си слагайте на сърце товара на голяма благодарност, за да не стане тя хомот и вам, и на тогова, който ви е дал. По-добре се понесете заедно с него на крилата на благодеянието му; защото, ако много мислите за дълговете си, значи се съмнявате в щедростта на благодетеля, комуто щедрата земя е майка, а Бог - баща.
(Д. Халил Джубран)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 255
