Сомнамбулизмът засяга два пъти повече възрастни, отколкото се предполагаше досега, разкрива ново проучване. Един от всеки 25 души, или 3,6% от възрастното население, е със склонност към сомнамбулизъм. Предишни проучвания показват, че тази честота е около 1 на 50. Включвайки и детският сомнамбулизъм, честотата се увеличава на 29,2%, т.е. почти трети от всеки десети страда от състоянието. Често срещано заблуждение относно това разстройство е, че сомнамбулът никога не трябва да бъде буден по време на дейността си. По принцип няма опасност, въпреки че сомнамбулът може да бъде дезориентиран или объркан, ако се събуди. Всъщност, когато един сомнабул представлява опасност за себе си или околните (например, когато се изкачва или слиза по стъпала или използва потенциално опасен обект като нож или печка), добре е той да бъде събуден. Има случаи на смърт на сомнамбули, паднали от прозорци по време на сън. Според съпругата на диригентът Хари Ф. Розентал по време на сън той се изправял в леглото си, дирижирал и вокализирал инструменти. Епизодите на сомнамбулизъм не са свързани с пола, а с възрастта изявата им намалява, според наблюденията на експертите. Хората с депресия са 3,5 пъти по-склонни към сомнамболизъм, в сравнение с тези, които са в добро психическо здраве. Участниците, които злоупотребяват с алкохол или страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, също са с по-голям риск от състоянието. Приемащите антидепресанти от типа на селективните инхибитори на обратното захващане (SSRI), са три пъти по-склонни да ходят на сън, с честота два пъти на месец или повече.