Къде се намира душата? Според някои в гърдите, според други в очите. Човекът притежава съзнание, чувства, воля, въображение, но това са все прояви на единната душа. “Частите” на психиката се намират в непрекъсната динамика, в сложно взаимодействие, резултат на което са както нашите “моментни” състояния, така и цялата история на душевния ни живот. Често душата е свързвана, понякога дори и като синоним, с Дух, Съзнание, Разум, Мисъл и Слово. В теологията душата много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото. При раждането ни душата като че ли е цяост, събрала в себе си несъзнавани импулси, инстинкти.   Индианците мая киче полагат мъртавците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и бог да я изтегли в отвъдния свят. Подобно на божествената същност, душата е изобразявана като лента или въже. За канадските индианци наскапи душата е пламъче, сянка или искра, което излиза през устата. За делалуерите душата се намира в сърцето и я назовават изображение и видим феномен, който няма телесна матери   Платон смята че душата е принципът, който "оживява" тялото. Ако тялото няма душа то ще е просто материя и неодушевен предмет. Платон придава на душата три части: 1. Logos , свързанa с интелекта, мисълта, разума. 2. Тhymos, свързана с духа, духовитостта; емоциите 3. Еros или още апетитите, които произхождат от тялото   Това всъщност са три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, По същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos-а.   При психоаналитичната консултация или лечение се търсят възможности на укрепване на Аз-а, за засилване на неговия ресурс по пътя на осъзнаването на травмиращите преживявания от миналото (стигащи чак до периода на детството), при което се освобождава натрупаната или блокирана енергия, стига се до облекчение на страданието. Психоанализата помага в някакъв смисъл за прераждането на личността, благодарение на което душата овладява възможностите си за пълноценен живот. Постигането на хармония и разбиране между “съставките”, от които се състоим самите ние – нима това не е главното, което можем да искаме? Тук се намира “ключа” на щастието.