От монашеската килия на Паисий започва българското пробуждане, новият възход на идеята за държавност в съзнанието на народа ни. „История славянобългарска“ е преписвана и предавана като светиня от ръка на ръка, за да положи началото на българското Възраждане. Известни са близо 70 исторически преписа на Паисиевата история.

През 1962 г. Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква и оттогава всяка година на 19 юни Българската православна църква прославя Св. Паисий Хилендарски. В 9.00 часа в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се отслужи Съборна света литургия от архиереи на църквата.

С тържествена вечерня и петохлебие празникът ще бъде отбелязан официално тази вечер и в Стара Загора.
В 9.00 часа в единствения български храм, който носи името на Паисий Хилендарски, божествена литургия отслужиха Старозагорският митрополит Галактион и духовници от Светия синод.
От 11.00 ч. в Президиума на БАН започва академичното честване. Паралелно с това в университетите в Благоевград, Велико Търново, Пловдив и София ще се проведат научни сесии, посветени на делото на Хилендарския монах. Публични лекции ще бъдат изнесени и в българските културно-информационни центрове в Сърбия, Молдова, Румъния и Украйна.Част от тържествата – между 10 и 11 ч. ще бъдат предавани директно по БНТ.
„История славянобългарска“ – книгата, която поставя началото на националното ни Възраждане, е завършена през 1762. Известни са около 70 преписа на Паисиевата история, от които до нас са достигнали около 45. Сред преписвачите са хора като Петко Славейков и Христаки Павлович. Първият препис е на Софроний Врачански от 1765 г.

За живота на Паисий данните са оскъдни. Спор има дори за родното му място. Според акад. Петър Динеков най-правдоподобна е хипотезата, според която отец Паисий е роден в Банско през 1722 г.

Гостите на Банско имат възможността да да се потопят в атмосферата, в която е създадена „История Славянобългарска“. Преди няколко години тук отвори врати Духовно-историческият център „Св. Паисий Хилендарски”, изграден на мястото на изгорялата през 1922 година родна къща на бележития наш възрожденец.

Спомените от посещението в Духовно-историческия център "Св. Паисий Хилендарски" остават за цял живот.

Тук посетителите имат възможност да се запознаят с точна възстановка на килията от Хилендарския манастир, където Паисий пише „История славянобългарска”, с която поставя началото на Българското възраждане.
В същата сграда е възстановен и изографисан параклиса „Св. Иван Рилски” от Хилендарския манастир, в който Паисий се е молел.