Учени под ръководството на Кристоф Кинард изясниха, как се е променял климатът на Арктика в течение на последните 1450 години. Оказало се, че подобно топене на ледове, каквото протича в момента, не е наблюдавано в последните близо 1500 години. Авторите правят този извод въз основа на анализ на ледникови проби, дънни утайки и резултати от изследвания с помощта на дендрохронологичния метод.

Арктика, действително се топи стремително. От края на ХХ век досега площта на арктическите ледове е намаляла с повече от два милиона квадратни километра. Освен това в Арктика вече преобладават едногодишните ледове, които се стопяват през лятото, а през зимата се образуват отново. Основната причина за тези сериозни изменения е притокът на топли води от Атлантика.

Намаляването на площта на ледовете в Арктика е установен факт. Пред учените стои съвсем друг въпрос – дали сега в Арктика протичат краткосрочни колебания на климата, тоест, означава ли това, че топенето скоро ще завърши, или наблюдаваме еднопосочен и дългосрочен процес. На този въпрос е трудно да се отговори, поради краткия период на наблюдения: историческите данни за състоянието на ледената покривка на Арктика съществуват от около сто години, а преки наблюдения със съответните уреди се водят не повече от 40 години.

«Краткият период на наблюдения на арктическите ледове затруднява нашето разбиране на това, доколко въобще е стабилна тази система, и дали тя е подложена на определени естествени колебания. Затова е нужен по- продължителен период на наблюдения, за да можем да разположим съвременните изменения в този контекст», обяснява Кинард.

Учените достигнали до извода, че намаляването на площта на ледовете в Арктика в момента е подобно на това, което се е случило през ХVІ век. Тогава първоначално е настъпило незначително застудяване и ледовете са започнали за нарастват, след което в края на 90-те години на века, топенето се ускорило забележимо. Кинард твърди, че в последните двадесет години ледовете се топят значително по-бързо. Учените виждат причината за това в човешката дейност и парниковите газове, които водят до глобално затопляне на климата. В резултат се повишава температурата на въздуха, а в Арктика това става по-бързо, отколкото където и да е по земното кълбо. От друга страна, водите в Северния Атлантик се нагряват и когато попаднат в арктическия басейн, ледовете започват да се рушат.

Източник: Nature