В „Мълчанието на агнетата“ Антъни Хопкинс ловко разшифрова всякакви загадки. Но едва ли е съумял да реши ребуса, който му се случва веднъж в реалния живот. Събитието е толкова невероятно, че е трудно да се повярва в него дори да беше на кино. Преди време сър Хопкинс получава главната роля във филма „Момичето от Петровка“ (1974) – филм за любовта на едно руско момиче балерина с американски журналист. Но в нито една книжарница в Лондон той не открил книгата, по която бил написан сценарият. И ето че прибирайки се към дома си, в един павилион в метрото той видял именно тази, забравена от някого книга, изпъстрена с бележки в полетата. След половин година по време на снимките на филма Хопкинс се запознал с автора на романа, който му се оплакал, че изпратил своя последен авторски екземпляр с ремарки по страниците на режисьора, но той го загубил в метрото…
Ето и още един случай с актьор. На една вечеринка Марчело Мастрояни в разгара на веселието изведнъж станал и запял стара, почти забравена от всички песен: „Изгоря оня дом, където толкова щастлив аз бях“. Едва стигнал до края на песента, се раздал телефонен звън и му съобщили, че е изгоряла неговата вила в Ментон. По-късно Мастрояни признал, че не бил пял тази песен от ученическите си години.
Друг случай, влязъл в историята разузнаването, разказва следното: Малко преди десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 година в английския „Дейли телеграф“ била публикувана кръстословица, чийто отговори – думите „Нептун“, „Юта“, „Омаха“, „Юпитер“ били дълбоко зашифрованите кодове на операцията по десанта на съюзническите войски, включително и името на секретната операция „Overload“. Цялото английско разузнаване нахлуло в редакцията на вестника, търсейки немския супершпионин. Станало ясно, че кръстословицата е съставил невинен учител, старче, което повече от 20 години се занимавал с това, добавяйки си малко допълнителни средства.
В книгата си „Двойниците – в легендите, магията и живота“ руският историк, изследовател и писател Тересов изучавайки живота на двойниците твърди, че неочакваната среща на двойници предвещава на единия от тях скорошна гибел. В книгата си той разказва за първия монарх на обединена Италия, крал Умберто, който наследил короната от своя баща – крал Виктор-Емануил. И понеже Умберто не можел да се похвали с добро здраве, прекарвал по-голяма част от времето си в извънградските си резиденции. Разхождайки се в околността, си позволявал заедно с няколко свои приближени да влиза в крайпътни гостилници и да обядва там.
Лятото на 1900 година Умберто прекарал в северна Италия, в кралската резиденция край град Монц. Веднъж, след традиционната си разходка в планината, Умберто І и неговите спътници, слезли в Монц. Компанията избрала малка гостилница на градския площад и без много шум скромно заела една от масите. Кралят, тъй като се бил задълбочил в изучаване на даденото му меню, отначало не обърнал никакво внимание на обслужващия го човек. Но чувайки странния шепот на спътниците си, вдигнал очи и видял пред себе си… себе си! Човекът – точно копие на крал Умберто – стоял до масата, облечен в бяла риза, цветно елече, препасан с голяма бяла престилка. Това бил собственикът на заведението, в което кралят се готвел да обядва. След като дошъл на себе си от удивлението, Умберто І попитал гостилничаря:
- Как се казваш?
- Умберто, Ваше Величество – отвърнал той и се поклонил почтително.
- И ти ли си Умберто? – изумил се кралят. – А къде си роден? И кога?
- Роден съм, Ваше Величество, в Торино на 14 май 1844 година – отвърнал гостилничарят.
- Дявол да го вземе! – успял само да каже по този повод кралят: били пълни връстници със собственика на гостилницата!
Кралят продължил да задава въпроси и се оказало, че на 8 януари 1878 година, когато кралят Умберто I бил коронясан, гостилничарят Умберто открил своето заведение; оженили се в един и същи ден и жените им били съименнички, а на първородните си синове двамата Умбертовци също дали еднакви имена!
След като се наобядвал при двойника си, тръгвайки си от ресторанта, Негово Величество милостиво благоволил да потупа своя връстник и съименник по рамото и да му назначи аудиенция за следващия ден. През остатъка на деня и вечерта това необичайно произшествие било основна тема на разговорите в кралската резиденция и в заведението на стария Умберто. Скептиците в двореца се придържали към мнението, че гостилничарят, знаейки за поразителното си сходство с величеството, е решил да обърне този факт в своя търговска полза, като всячески се опитва да копира краля.
На следващия ден, когато спортният празник на градския стадион завършил, кралят тръгнал към очакващата го карета. И тъкмо се канел да се качи в нея, когато един от адютантите му доложил, че гостилничарят Умберто в резултат на назначената аудиенция станал жертва на нещастен случай.
- Я виж ти – философски отбелязал кралят, повдигайки крак към стъпенката на каретата, – все пак съдбите ни в нещо се различават…
Но не могъл да довърши фразата, защото точно в този момент от тълпата изскочил човек в черен плащ, извикал: „Смърт на тиранина!“ и стрелял три пъти с пистолет в гърдите на краля. Един от куршумите улучил монарха право в сърцето и го убил на място. Падайки мъртъв от ръката на терорист, член на анархистка организация, състояща се от италиански емигранти, живеещи в САЩ, кралят надживял своя двойник, гостилничаря, с по-малко от час.
Може ли да се обясни само със случайно съвпадение трагичната съдба на американските президенти, избрани в година, която завършва на нула? Линкълн (1860), Гарфийлд (1880), Маккинли (1900), Кенеди (1960) били убити, Харисън (1840) умрял от възпаление на белите дробове, Рузвелт (1940) – от полиомиелит, Хардинг (1920) след тежък инфаркт. Покушение имаше и върху Рейгън (1980).
Има и други, не по-малко озадачаващи съвпадения и поредица от факти, свързващи по необясним начин събития от живота на двама американски президенти Абрахам Линкълн и Джон Кенеди.
Абрахам Линкълн е роден през 1818 г.; Джон Кенеди е роден през 1918 г. (разликата е 100 години).
Линкълн става президент на САЩ през 1860 г.; Кенеди става президент през 1960 г. (разликата отново е 100 години).
И двамата са южняци; преди да станат президенти са били сенатори; по време на своето управление се придържат към демократични възгледи и защитават гражданските права. И двамата са убити в петък, с куршум в тила. И двамата в присъствието на съпругите си.
Линкълн е убит в театър „Форд“, Кенеди пътувал с автомобил „Линкълн“, произведен от фирмата „Форд“. След убийството приемник на Линкълн става Ендрю Джонсън, роден през 1808 година; приемник на Кенеди след убийството – Линдън Джонсън, роден през 1908 година.
Убиецът на Линкълн – Джон Бут (John Wilkes Booth) е роден през 1839г.
Ли Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) е роден през 1939. Двамата убийци са от южните щати, и двамата споделяли екстремистки възгледи. И двамата са убити, преди да бъдат осъдени. Бут стрелял в Линкълн в театъра, полицията го открива в склад; Осуалд стреля в Кенеди от прозореца на близкия склад с книги и се скрива в театъра.
Линкълн имал личен секретар с фамилия Кенеди. Той настоявал президентът да не отива в театъра във вечерта на убийството. Секретарката на Кенеди Емили Линкълн съветвала президента да отмени пътуването си в Далас.
Малко преди смъртта си Линкълн посетил градчето Монро (Monroe, щат Maryland); Кенеди преди смъртта си посещава Мерилин Монро (Marilyn Monroe).
Имената на двамата президента (LlNCOLN и KENNEDY) са 7-буквени, на техните приемници (ANDREW JOHNSON и LYNDON JOHNSON) – 13-буквени буквени, а на убийците им (JOHN WlLKES BOOTH и LEE HARVEY OSWALD) – 15-буквени.
Подобни съвпадения откриваме и при просто сравнение на дати в живота на Наполеон и Хитлер.
• Наполеон се е родил през 1760 г.; Хитлер се е родил през 1889 г. (разликата е 129 г.)
• Наполеон е завзел властта през 1804 г.; Хитлер е дошъл на власт през 1933 г. (разликата е 129 г.)
• Наполеон е влязъл във Виена през 1812 г.; Хитлер е влязъл във Виена през 1941 г. (разликата отново е 129 години)
• Наполеон е загубил войната през 1816 г.; Хитлер е загубил войната през 1945 год. (разликата е 129 години)
• И двамата са дошли на власт, когато са били на 44 години.
• И двамата са нападнали Русия, когато са били на по 52 години.
• И двамата са загубили войната, когато са на 56 год.
Кое тук е случайност, а кое е закономерност? Разумът ни трудно се примирява с твърдението, че подобни съвпадения са само игра на случайността.
Остава ни само да гадаем…
Прочетете още: http://mysticolors.com/2012/04/17/coincidence/#ixzz1yYFD2UAe
