В един от дворците на Атина според слуховете всяка нощ се появявал призрака на изнурен старец, гърмящ с железни вериги. Обитателите напуснали двореца и никой не искал да живее в него. Тогава го наел философа Атенодор, наставник на младия Август, впоследствие римски император. Човека бил смел, изпратил прислугата, запалил лампата и седнал да пише. Посред нощ се чул звъна на веригите, но Атенодор просто не му обръщал внимание. Нетърпеливият призрак се приближил до Атенодор и задрънкал с вериги над главата му. Тогава Атенодор последвал призрака и когато той изчезнал на двора, отбелязал с листа мястото. На следващото утро Атенодор извикал представители на градските власти, за да разкопаят земята на отбелязаното място. Там и открили скелет на окован във вериги човек. След като останките били погребани по подобаващ начин, призрака повече не се появил.

Най-често призраци се появяват на полесраженията в местата на минали войни. Дамаский пише в „Животоописание на Исидор“, че след голямото сражение на римляните с хуните под предводителството на Атила в 452 г.пр.н.е. призраците на загиналите се сражавали в течение на три дни и три нощи, и звънът на оръжията им се чувал съвсем ясно. А в „Пътеводител за Гърция“ Павзаний разказва за това, че в Маратон, където атиняните разбили персите през 490 пр.н.е., шумът на битката и цвиленето на конете се чували нощно време и 500 години по-късно.

Но най-любимото място на привиденията съгласно съчинението на Филострат „За героите“, било полето до Троя, където призраците на героите от Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.) се задържали 1000 години. Тяхната поява дори се възприемала като пророчество. Призраците в прах предвещавали суша; призраци, покрити с капки пот, предвещавали дъжд. Ако се появявали окървавени – чума. Не трябвало да ги оскърбяват. Както се твърди, призрака на Хектор удавил момче, което го обидило. Максим Тирски във „Философските съчинения“ писал, че Ахил, убиецът на Хектор, провежда задгробният си живот заедно с Елена Троянска на Белия остров в Черно море, близо до устието на река Дунав. Там моряците от преминаващи наблизо кораби виждали белокож юноша в златни доспехи, изпълняващ на брега войнствен танц.

Римските императори, особено умрелите от насилствена смърт, също са склонни да се възвръщат във вид на призраци. Светоний в произведението си „Живота на дванадесетте цезари“ разказва, че след убийството на Калигула през 41 г. пр.н.е. неговият призрак се появявал няколко пъти над градините, където било погребано тялото му. Тези явления прекъснали след като сестрата на Калигула чрез надлежните церемонии препогребала праха на императора.

За император Нерон също говорят, че бродил из града до 1099 г., повече от 1000 години след смъртта си и се успокоил едва след като над гроба му била построена църква.

Още един интересен случай на поява на привидение, станал в Англия.

Млада жена на име Ана Грифит, живяла и израснала по времето на Елизабет I в родовото имение Бъртън Агнес Хол. Там, в Йоркшир, в детството си тя играела със сестрите си, а по-късно приемала кавалерите си. Там се разболяла и умряла от някаква неизвестна болест съвсем млада. Лежейки на смъртния си одър, Ана заставила сестрите си най-тържествено да се закълнат в присъствието на викария, че след смъртта й ще отрежат главата й от тялото и ще я пазят вечно в къщата. Сестрите обещали да изпълнят странната молба на умиращата, но по-късно размислили и решили, че разумът й се е размътил от високата температура и не удържали на думата си. Тялото на Ана било погребано във фамилната крипта под цветен храст.

Няколко дни къщата, потънала в траур, била тиха и спокойна, но една нощ стените се разтресли от жални стенания и истеричен смях. Всички мъже, които се намирали в къщата, скочили от леглата и хванали шпагите. Вкупом се втурнали да търсят по всички ъгли източника на тези странни и плашещи шумове, но не открили нищо. Следващата нощ не била по-различна: отново се раздали ужасните стонове и вопли на агонизиращ човек, все едно цялата къща била изпълнена с викове на болка. Безпомощни, сестрите отишли за съвет при викария.

Викарият, който помнел предсмъртното желание на Ана, ги посъветвал да разкопаят гроба. Така и направили – уплашените сестрите се спуснали със запалени факли в хладната каменна крипта, вдигнали капака на ковчега и застинали от ужас! Гледката, която се открила пред очите им, недвусмислено показвала само едно – че Ана сама е свършила тяхната работа. Главата й била отделена от тялото и стояла опряна на челюстите, месото от черепа го нямало, а само празните очи сляпо гледали към влезлите. Макар и късно сестрите изпълнили обещанието си и внесли черепа в къщата, като го сложили на средата на масата в гостната. Много години този ужасен предмет останал на мястото си като наблюдавал какво става във вече спокойния дом.

Но това не било всичко. След години една от прислужниците в дома в Йоркшир сметнала, че ужасната вещ повече няма място там и решила да се отърве от черепа. Грабнала го и го изхвърлила през прозореца, а той паднал върху товара със зеле на преминаващата наблизо талига. В този момент талигата рязко спряла, а кочияшът едва не паднал. Нито ударите с камшика по конете, нито пълната проверка на колата за нейната изправност дали резултат – талигата не помръдвала. След като чул шума стопанинът на къщата излязъл да види какво става. Едва тогава слугинята си признала какво е направила. Господарят заповядал черепът да бъде върнат на мястото му и щом това било сторено, товарната кола тутакси помръднала от мястото си.

Много години след това семейството на Ана Грифит напуснало къщата и там се нанесли новите обитатели. Те веднага решили да се избавят от ужасната реликва, която стояла на масата в гостната. Заповядали на слугата да закопае черепа в градината и веднага щом това станало от къщата отново се чули убийствените стонове. Цяла нощ новите обитатели треперели в леглата си и се опитвали да заглушат виковете. На сутринта новодомците открили, че конете куцат, а градината е попарена от слана.

Старият слуга, който отлично познавал историята на къщата и предишните й обитатели, излязъл на двора с лопата в ръка. Намерил мястото, където предишния ден бил закопал черепа, изровил го, почистил го от пръстта и го внесъл в къщата. Без да иска ничие позволение, старецът върнал черепа на старото му място и веднага всичко утихнало.

Казват, че повече никой нямал смелостта да изнесе черепа на Ана от къщата…