Възможно ли е Хитлер да е притежавал копието, с което е бил убит Христос? Може ли този магически талисман да е помогнал на фюрера да дойде на власт?..

 

Оръдието на военния успех

Евангелието на Йона споменава за представителя на проконсула на Юдея Понтий Пилат на име Гай Касий, който не просто присъствал на екзекуцията на „смутителя на спокойствието“ Исус Христос, но и пронизал тялото на разпънатия на кръста с копие, като обагрил наконечника с кръв. Легендите разказват, че кръвта направила оръдието на убийството не просто свещено, но и носещо успехи в боевете, начинанията и противостоянията. Много известни личности са търсили това копие и се стремели да го завладеят, за да си обезпечат успех и слава.

„Този талисман е държал в ръцете си Исус Навин, когато заповядал на войниците си да изпуснат онзи силен вик, който разрушил стените на Йерихон“ разказва доктора на историческите науки Александър Чернов. „Ирод Велики притежавал това копие тогава, когато отдал заповедта за изтреблението на невинните младенци. Известно е, че са го изковали много отдавна по заповед на първосвещеника Финей, за да символизира то магическите сили, присъщи на кръвта на избрания от Бога народ (юдеите). Легендата гласяла: „Този който го обяви за свое и разкрие тайната му, ще вземе съдбата на света в свои ръце до сбъдването на Доброто и Злото“.“

Това копие е било също така в ръцете на римския император Константин Велики и му помогнало да разгроми през 312 г. войските на настъпващия към Рим Максенций и да провъзгласи християнството за официална религия. След Константин копието е притежавал краля на готите Теодосий и варварския предводител Аларих, превзел Рим и християнската реликва. Кралят на остготите Теодорих, в който копието попаднало по неизвестен път, победил с него ордите на жестокия Атила през 452 година. Накрая, по неведоми пътища попаднало в най-известният европейски владетел, императора на Свещената римска империя, Отон (980-1002 г.). Сред притежателите му били германските императори Фридрих Барбароса и внукът му Фридрих II. В началото на ХХ век копието демонстрирали в музея на Хофбург (Австрия), бивш дворец на династията на Хабсбургите.

Поток от невидима енергия

„В този ден младият Адолф правеше ескизи на фасадата на музея Хофбург, пише в книгата си „Талисманът на властта“ френският писател Тревор Равенскрофт (книгата е написана с думите на студентският приятел на Хитлер, Валтер Щайн – бел. ред.).

Цял ден той трепереше от студ и се страхуваше отново да не пипне бронхит, от който вече беше боледувал, прикован към леглото в своята жалка квартира. Но завалял дъжд, албума за ескизи се намокрил. Адолф влезнал в музея и се отправил към Залата на съкровищата, за да се сгрее. В това време до витрината с древни накрайници на копия се приближила екскурзия. Гидът започнал да разказва за това на кои велики личности са принадлежали и са помогнали да спечелят битките. Но се оказало, че за последните пет столетия никой, освен Наполеон, не е възприемал легендата на сериозно. Но той не е притежавал копието, защото било скрито. Очарованият Хитлер се приближил до витрината. И изведнъж върху него шурнал някакъв поток от неведома енергия, която му дала да се почувства като свръхчовек. Някакъв беззвучен глас му нашепвал за бъдещо величие и световно господство.“

Именно от онова време в бъдещия фюрер се появил устойчив интерес към окултизма, магията и други тайни науки.

Тайният шифър

„Мечтата на фюрера се сбъднала през март 1938 г.“ продължава разказа си Александър Иванович. „Дошъл на власт и превзел Австрия, той веднага „сложил ръка“ върху съкровищата на Хофбургите, обявил ги за древно достояние на германската нация. Копието закарали в Нюрнберг, същия този град по странно стечение на обстоятелствата, където завършили своя живот много ръководители на Третия райх. Там то се намирало до 1945 г. в специално подземно хранилище. В него била оборудвана стая-сейф. И при това, един от приближените на фюрера пазел ключа, а другият знаел шифъра на тайната ключалка. Само бургмистъра на града имал и ключа и шифъра на ключалката.“

На 20 април 1945 г. в разрушения град американските специалисти намерили копието на римския центурион. По този начин САЩ стават собственици на древното магическо изделие в 14 часа и 10 минути на 30 април 1945 г. Хитлер се самоубил почти едновременно със загубата на „Копието на съдбата“.

Масоните в САЩ твърдят, че имат документи, доказващи един интересен факт. Генерал Айзенхауер, командващ войските в Европа и впоследствие станал президент, принадлежал към една тяхна организация и му била известна легендата за Копието на Съдбата. Той е знаел, че Америка вече имала ядрено оръжие и се готви да хвърли атомните бомби върху японските градове. Предвидил и това, че на нея и предстои конфронтация със СССР. За него, който вярвал в могъществото на свещеното копие, ужасите сътворени в Германия при Хитлер и страшното и поражение били достатъчни, за да се постарае по-скоро да се избави от талисмана. Айзенхауер не желаел в никакъв случай същото да се случи със страната му.

В следващата 1946 г. Копието на Съдбата отново се намира в Залата на съкровищата в Хофбургския музей. Лежи върху легло от червен бархет, на същото място, където за пръв път го видял младия Хитлер. Залата е отворена за публиката от 9 сутринта до 18 вечерта всеки ден, освен в неделя. Вход – свободен.

 

Мнението на скептика

„Програмирани“ легенди

Кандидатът на физико-математичните науки Олег Бежов споделя: „Как може да се обясни способността на Копието на Съдбата да оказва толкова силно влияние върху човешката история? Но ето, че хиляди години владетелите са постигали величайшо могъщество и са претърпявали съкрушителни поражения, без да имат и понятие за някакво копие-талисман. Но ще се съглася, че сред тях има мнозина, които са притежавали тази реликва. И всеки математик ще ви каже, че това не се вмества в рамките на теорията на вероятностите, че това не е закономерност, а нещо като загадъчно изключение от правилото. Може би цялата работа е в легендата? Заради нея всички европейски крале се стараели да завоюват копието, като му придавали толкова важно стратегическо значение. На тези въпроси засега няма отговори.“

Между другото

Договор с Принца на Тъмнината?

Група известни експерти в областта на религиите провела експертиза на странен документ, открит през 1945 г. в изгорял дом, където на младини живеел Хитлер. Документът се пазел в дървен сандък, който по чиста случайност (а,може би, не?) извлекли от мястото на пожара. Учените стигнали до извода, че документът е договор, който бъдещият фюрер сключил… със самия Сатана. Договора е с дата 30 април 1932 г. и е подписан с кръв и от двете страни. Съгласно него Дяволът предоставя на Хитлер практически неограничена власт с условието, че той ще я използва за зло. В замяна Хитлер обещава да даде душата си на Сатаната в негово пълно владение точно след 13 години. И така, 1932 плюс 13 – получаваме 1945 г.

Четирима независими експерта изучили документа и стигнали до мнението, че подписът на фюрера е истински, характерен за документите, подписани от него през 30-те години. Но най-любопитното е в друго: подписът на Сатаната също съвпада с тези, които стоят върху други подобни договори с владиката на Ада. А тях ги има в различни архиви, особено църковни. Там те попаднали от тайните хранилища на инквизицията.

„Аз съм уверена, че документът е истински“ заявява доктор Грета Лайбер, религиовед-историк. Тя възглавява екип от единадесет учени, подложил на всестранен анализ договора на Хитлер. Този документ помага за разрешение на загадката – как на фюрера му се е удало да стане господар на Германия. Съдете сами: до 1932 година той бил просто неудачник. Изгонили го от висше учебно заведение, два пъти провалял се на изпити в академията на изкуствата. Дори лежал в затвора. Всеки, който го познавал по онова време, го смятал за негоден за нищо човек. Но през 1932 г. съдбата му рязко се променила. Той буквално се „катапултирал“ в креслото на властта и през януари 1933 г. вече управлявал Германия. А на 30 април 1945 г. – точно след 13 години, той се самоубил. Ненавиждан и предаден от всички.

„Така обикновено действа Принца на Тъмнината“ убеден е езотерикът и литературовед Максим Лушконский. „Той си избира неудачник, измъчван от честолюбие и жажда за мирски удоволствия, и обещава да изпълни всичките му желания. В резултат – много беди за околните и пълна катастрофа за този, който се „къпел“ в неговите обещания. Съдбата на Хитлер напълно се вмества в тази схема.“

Сега документът се намира в Берлинския исторически институт. Той е силно повреден, но може да се прочете.

Прочетете още: http://mysticolors.com/2010/05/05/hitler-possessed-the-spear-with-which-was-killed-christ/#ixzz1yplFMRxF

Не може да е негоден за нищо ръководител на партия получила 11 милиона гласа на изборите. А е станал канцлер не благодарение на копието, а благодарение на Сталин и по точно на неговият агент, членът на ВКП/б/ и делегат на еди кой си конгрес на същата, Ернст Телман. Та въпросният другар отказва да влезе в коалиция с социал демократите и тогава Хитлер създава правителство на малцинството. Как мислите, че Телман е преживял 12 години в страшният лагер Бухенвалд, в който са загинали десетки хиляди хора. Ами оставили са го жив за благодарност и предполагам, че условията за живот за него не са били като за другите.