Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2012 22:07 - Какво са си говорели астронавтите на Луната?
Автор: melina88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2051 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 21 юли 1969 година… На този ден за първи път стъпва човек на лунната повърхност. Космическата мисия в състав Нил Армстронг (командир), Едуин (Бъз) Олдрин и Майкъл Колинс достига с кораба „Аполо-11″ спътника на Земята. В задачата на лунната експедиция влизало кацане на Луната в западната част на Морето на спокойствието. Кацането на астронавтите е съпроводено от известната фраза: „Орела кацна на Луната“. Не по-малко известна е и друга фраза, изречена от Нил Армстронг след първите крачки по Луната: „Това е малка крачка за човека, но гигантски скок за цялото човечество“. Останалите разговори на астронавтите също са доста любопитни, но те не стават известни на широката общественост. Ето части от разговорите на астронавтите с центъра за управление на полетите Хюстън при прелитането на „Аполо-11″ над Луната…

Олдрин: Виждаме някакъв предмет, приличащ на отворена книга. Точно над Морето на спокойствието.
Армстронг: Прилича на два пръстена и по-скоро на отворена книга.
Колинс: Измених положението на секстанта, сега ясно се вижда, че това е форма на книга.
Земя: Какви ги говорите, откъде на Луната ще има книга?

Всички разговори на астронавтите се записвали на магнетофонна лента. Неочаквано се появил звук, напомнящ на воя на пожарна кола.

Колинс: Земя, чувате ли ме, махнете този сигнал, иначе скоро ще оглушея.
Земя: Този звук не е от Земята, сигурни ли сте, че там няма друг кораб освен вашия?

Трябва да се отбележи, че студената война била в разгара си и очевидно на специалистите от НАСА им минала мисълта, че руснаците може да са ги изпреварили.

Армстронг: А сега някаква музика тръгна. Земя, ще я махнете ли тази музика или не?
Земя: При нас всичко работи изправно. Музиката идва от вас.
Олдрин: Що за глупост! Ще се разберем ли или не? Ами, че тази музика идва от вас!

На следващия ден за първи път стъпват на повърхността на Луната. Изведнъж пак се раздал звук, приличащ на сигнал. Но този път (всичко се записвало на лентата) се чули тези думи: „Rabbi-el ardzdini endahu-iza-kun-alim“.

Земя: Ей, кой говори?

В това време Армстронг ходел по Луната. Отново се чул звук, приличащ на музика: „Ашхаду ала илялла илялла…“.

Земя: Пак тези летящи обекти? Какви са тези думи в тази музика?
Колинс: „Ашан махатма расамбалла…“ – нещо подобно звучеше. Прилича на индийски…
Армстронг: Чух я до края. От нея ти става някак си приятно. Според мен е от африканска радиостанция….
Олдрин: Превключих честотата и отново го има този звук. Този звук идва от Луната. Не е радиовълна. Това е нещо, в което е трудно да се повярва.
Земя: Вие какво, полудяхте ли? Откъде може да има звук в безвъздушно пространство?
Колинс: Тогава какво е това? Летящи обекти?
Армстронг: Летящи обекти могат ли да бъдат във форма на книга?
Земя: Странна работа. Или някаква космическа вълна? Очевидно гласовете, книгата, звуците – всичко това са ваши мислени видения?
Армстронг: Мислите не може да заснемеш с камера! Въображаем глас не можеш да запишеш на лента!
Земя: Добре, но как звукът може да се разпространява в безвъздушно пространство?

Тази информация си останала доста време скрита от широката общественост. По-късно я публикува един от сътрудниците на НАСА, сириец по произход, записвал разговорите между космонавтите и центъра за управление на полетите.

Когато астронавтите се върнали на Земята, изследвали записите. По време на консултациите с отговорните секретари на НАСА се изяснило, че фразата „Ашхаду ала илялла илялла…“, която астронавтите са чули на Луната, е откъс от азана, ислямски призив към молитва, който от арабски се превежда като „Свидетелствам, че няма друг бог, освен БОГА“.

Астронавтите се разходили по лунната повърхност, събрали образци от реголит (лунен грунд), поставили на спътника на Земята научна апаратура: сейзмометър и отражател на лазерно излъчване, а така също и флага на САЩ. Проведен е и сеанс с президента Ричард Никсън. На Луната останала степента на лунния модул за кацане със закрепена върху нея табела с гравирана карта на земното кълбо и думите: „Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. от новата ера. Дойдохме с мир от името на цялото Човечество“. Под тези думи са гравирани подписите на тримата астронавти от лунната експедиция и президента Никсън.

Четиринадесет години след полета на Луната астронавта Нил Армстронг приема исляма. Случило се през февруари 1983 г. в Египет, където го поканили за участие в научна конференция. По време на конференцията от съседната джамия в залата на заседанието се чули звуците на азана. Седналият в президиума Армстронг пребледнял и задал въпроса: „Каква е тази музика?“ Обяснили му, че това е специално пеене, което изпълнява същата функция като камбаните в християнските църкви и призовава вярващите към молитва. И тогава Армстронг рекъл: „Този глас… Това е, което чух, когато стъпих на Луната и от което мравки полазиха по мен! Стъпих на Луната без молитва, а сега ще се моля, можете да ме считате за мюсюлманин“. Армстронг прекрасно е знаел, че има за какво да благодари на Бога. Обстоятелствата биха се стекли по-зле и астронавтите да не могат да се върнат на Земята.

 

Наскоро изтече срока за давност на секретните документи, касаещи лунната експедиция и те бяха разсекретени. Всеки, който ги е прочел, изпада в шок. Оказва се, че възможността за провал на мисията се е разглеждала на най-високо ниво и дори е бил изготвен некролог в случай, ако астронавтите не се върнат на „Аполо“. И е трябвало да бъде прочетен от президента Никсън: „Съдбата реши така, че хората, полетели към Луната заради мирното и усвояване, да почиват в мир там. Тези мъжествени хора, Нил Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс знаеха, че за тях няма никаква надежда. Но те знаеха също, че в тяхната жертва е заключена надеждата на цялото човечество: заради познанието и в търсене на истината. Оплакват ги семействата и приятелите им; оплаква ги родината им; оплакват ги народите по света; самата им родина Земя, рискувала да изпрати тримата си синове в неизвестната далечина. Тяхната експедиция сплоти всички народи в един единен народ; тяхната жертва укрепи единството във всички хора. В античната епоха хората са се вглеждали в небето, за да видят сред съзвездията образа на своите герои. Оттогава не се е променило нещо много – защото нашите герои са станали хора от плът и кръв. Ще ги последват други и непременно ще намерят пътя към дома. Търсенията им няма да са напразни. Но те са първи и ще си останат първи в нашите сърца. И винаги всеки, който устреми поглед към Луната, ще помни, че дребното ъгълче в този чужд свят завинаги принадлежи на човечеството“. След тази реч в резервната програма се предвиждало траурно богослужение.

Ситуацията на Луната действително няколко пъти излизала от контрол. Веднага след кацането на Луната астронавтите започнали да изпомпват въздух от хелиев резервоар; и хелия, охладен до -268 °С, проникнал в горивната инсталация и там се образувала ледена тапа. Налягането в инсталацията започнало да расте. И ако тя се взривяла, горивото щяло да попадне в двигателя и да го взриви на свой ред. Мъчителното очакване на взрива продължило половин час и астронавтите въздъхнали с облекчение когато опасността преминала – инсталацията издържала на налягането, а ледената обвивка се разтопила от лъчите на изгряващото слънце.

На лишената от атмосфера планета астронавтите ги дебнела още една опасност. В случай, че върху тях паднел и най-малкия метеорит, защитния скафандър навярно щял да бъде пробит. След разхерметизацията на астронавта щели да му останат само две минути, за да прибяга до кораба, да се изкачи по стълбата и да пропълзи през тесния люк, но да се направи това с тежкия скафандър било практически невъзможно.

За щастие разходката по Луната завършила без подобни неприятности. В 6 часа и 11 минути астронавтите се качили на совалката и затворили люка след себе си. Но тук открили още една голяма неприятност. „Оглеждах се и започнах да подреждам нещата, – спомня си Едуин Олдрин. – Когато погледнах към пода, видях нещо малко и черно. Веднага разбрах какво е… Това беше отчупения бутон за запалването на двигателя, без който излитането не беше възможно. От няколкостотин бутона и ключове се е счупил именно този, критично важния!“. Доложили за случилото се на Земята. След напрегнати разговори с Хюстън астронавтите се опитали да запалят двигателя с помощта на химикалка вместо бутона. Но нямало резултат: двигателя не заработил.

Тогава Армстронг и Олдрин отворили пироклапаните, разделящи резервоарите с хелий и гориво: под напора на сгъстения хелий горивото трябвало да се устреми към двигателя. В резултат на това налягането в хелиевите резервоари трябвало да спадне, а в горивните резервоари да нарасне. Но клапана на втория хелиев резервоар не сработил. Едва на втория опит налягането във втория хелиев резервоар паднало и двигателя заработил. В 5 часа и 57 минути на 22 юли 1969 година астронавтите се устремили към Земята. На покорителите на Луната им се наложило доста да се повълнуват за съдбата си.

Автор: А.В.Дзюба
Източник: „Тайны и загадки истории и цивилизаций“
Превод специално за www.mysticolors.comGABRIEL



Прочетете още: http://mysticolors.com/2010/11/21/astronaut-conversations-on-the-moon/#ixzz1ypk6ejb8



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: melina88
Категория: Забавление
Прочетен: 197690
Постинги: 186
Коментари: 136
Гласове: 255
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31