Нострадамус не си е поставял конкретната цел да предскаже Апокалипсиса, само споменава в две свои произведения („Послание към Анри II“ и „Послание към сина на Цезаря, с пожелание за щастие и благополучие“) за Страшният съд, който съгласно неговото предсказание ще стане през 3242 г. При запознаване с посланието към сина Цезарев става ясно, че то не е предназначено само за него, а за всички, които го прочетат. Нострадамус пише за края на света, началото на който ще ознаменува ерата на „наводненията и новият велик потоп“, което ще доведе до това, че почти цялата земя ще бъде потопена. След това дъждовете рязко ще спрат и ще настъпи жестока суша, за да се „появи от тъмнината сух материал, от който да се запали огън. От небето ще падат горящи камъни и няма да остане нищо, което да не се запали; нищо, което да може да се съхрани и устои“. Великият пожар, обхванал земята, няма да остави на нея нищо живо – нито човек, нито растение, нито животно. Но въпреки това, отбелязва астролога, някои хора ще продължат да живеят известно време – дотогава, докато не загинат от глад. Работата е там, че земята след потопа и пожара ще бъде същата като при сътворението на света, тоест безжизнена и безплодна.
По-нататък Мишел Нострадамус казва на сина, че мечът на Божият гняв вече е увиснал над човечеството. Той насочва вниманието към факта, че в близко време на хората ще бъде съдено да станат свидетели на събития, които предвещават края на света: „…Върху нас ще се изсипят вълни от епидемии и войни, по-страшни, отколкото са понесли трите поколения живели преди нас. Над нас се навдига глад, който ще се повтаря с такава последователност, като движенията на звездите“. Известният учен предсказва, че преди да настъпи денят на Страшният съд, човечеството доста дълго време ще изпитва върху себе си силата на Божият гняв. На земята ще започнат да господстват свирепи урагани и бури, постоянно ще стават наводнения и други стихийни бедствия. В посланието към Анри II Нострадамус споменава, че в периода предшестващ Страшният съд, най-много ще пострада тази част на човечеството, която живее праведно и почита Бога; именно те ще бъдат подложени на жестоки гонения от останалите хора: „Човешката кръв ще потече по улиците и храмовете на струи като проливен дъжд. Близките до тези места реки ще бъдат червени от кръв“.
Много учени, живели преди няколко века, отбелязват разликите между пророчествата на Йоан Богослов и предсказанията на Мишел Нострадамус. Но при внимателно разглеждане става ясно, че те се различават само в някои детайли, а като цяло става дума за едни и същи явления. И единият, и другият говорят за природни катаклизми и реки от кръв. И не е важно, съгласно предсказанията на библейският пророк, че отначало ще падне горящият дъжд, а след това наводнението, а при знаменитият астролог наобратно – основната мисъл е ясна.
Последната ера за целият християнски свят ще настъпи тогава, когато принца на Ада направи третия Антихрист, който ще стовари на земята многочислени войни, в резултат на които „градове, села, замъци и други постройки ще бъдат изгорени, съборени и разрушени“. Пришествията на двата първи антихриста (Наполеон и Хитлер), които Нострадамус описва в „Писма до крал Анри“, са ознаменувани с локални войни и диктатури в историята на човечеството, като сталинската или хитлеровата диктатура през втората световна война. Но идването на третия и най-адски Антихрист, който ще се превърне в „принц на ада“, няма да доведе до световна диктатура, а до последна световна война с невиждани досега разрушения и кръвопролития. „Тогава за последен път ще се появи самият княз на ада – Антихрист и в течение на 25 години ще треперят от страх всички царства християнски и дори тези на неверниците. Ще започнат още по-жестоки войни и сражения…Толкова зло ще бъде извършено от силите на Сатаната, че ще обезлюдее и запустете практически целият свят“ казва Нострадамус в „Писма до Анри“. С други думи, възцаряването на Антихриста Нострадамус представя като война с нейната злоба и разрушения, където хората сами ще играят ролята на сатанинските сили.
В Евангелието на Лука самият Исус Христос след проповед в храма Йерусалимски разказва на своите ученици кратък сюжет от Апокалипсиса: „И ще падат от острието на меча и ще бъдат отведени в плен всички народи; и Йерусалим ще бъде погазен от езичници, докато не свърши времето на езичниците. И ще има знамения в слънцето, в луната, в звездите, а на земята униние на народите и недоумение, и морето ще зашуми и възмути; хората ще умират от страх в очакване на бедствието, наближаващо от вселената. И тогава ще видите Сина Човешки, идващ на облак със сила и слава велика“.
Какъв е смисълът в тези редове? Ако не бъдат спрени тези беззакония, които творят властимащите, те в края на краищата ще доведат до началото на трета и последна световна война. Войната на свой ред ще предизвика нарушение на природният баланс и тогава измененията на земята ще станат необратими. Само че светът мигновено „няма да умре, но ще се измени“. На небесата, „на облак“, не на земята, ще се появи Тот, когото го чакат от две хиляди години и ще събере жътвата в „своята обител“ и цялото „войнство небесно с него“.
Следва да се отбележи, че в нито един източник не се казва, че Исус ще се спусне на земята. Христос ни очаква в нашата собствена душа и в онази огнена обител, в която се събират всички загинали за истината. Това е разбираемо: ако Той сега се спусне на земята, за да „свидетелства за истината“ и разобличи съвременните фарисеи-свещеници и владетели на народи, Него ще го посочат като Антихрист и куршум или нож биха очаквали Синът Човешки. Едва ли биха го чули и правилно възприели проповедите му хора’ обхванати от жестокост и разврат. В това число навярно ще се окажат и тези, които се назовават християни.
В същото време пророчицата Ванга твърди: „Всички апостоли ще се спуснат на Земята, когато настъпи времето на Светият Дух. Но най-важната мисия е възложена на свети Андрей. Той прокарва пътя на Христос така, както Той заповяда“. И още: „Христос в бели одежди отново ще дойде на Земята. Близък е часът, когато избралите със сърцето си ще почувствуват завръщането на Христа“.
За същото свидетелствува и Едгар Кейси: „Отново ще настъпи време, когато хората на много места ще видят и догадят за присъствието на Божествените сили в материалният свят. Или както Го видяха да си отива, така и ще Го видят да се завръща“.
И Петър Дънов е казвал на своите ученици, че Христос ще слезе на земята и те са длъжни да са готови за среща с него: „Христос слиза на Земята на всеки 2000 години, за да помогне за нейната еволюция“. Сред тези противоречиви съждения прозира единствена и непреходна истина. Исус Христос казва, че хората ще видят „Синът Човешки, идващ на облак със сила и слава велика“ след като свършат „бедствията връхлитащи вселената“ и „силите небесни се поколебаят“. По такъв начин дори Евангелието вселява надежда в хората, че светът няма да загине, ще се възроди, но ще бъде не такъв, какъвто е сега.
Интересното е, че за разлика от много предсказатели, Ванга твърди, че краят на света никога няма да настъпи. Тя мисли, че светът го очакват действително много промени, че ще бъде разрушаван, но след разрушаването винаги ще настъпва епоха на възраждане: „Ние не сме първите хора на Земята, цивилизациите са стигали до унищожителни открития и са изчезвали“ казва Ванга. Заедно с много прорицатели тя твърди, че на Земята ще започне ера на катаклизми, която ще продължи дотогава, докато светът за пореден път не влезне във фазата на разрушението. Тази мисъл на Ванга сега се потвърждава от изследвания, провеждани от астрономи и астрофизици.
Действително, древните народи са направили много открития, които сега се оказват по силите само на съвременни учени. Например, жителите на Халдея знаели величината на радиуса на земното кълбо – 6310,5 км. Съвременните учени назовават друга цифра – 6371,03 км, но подобна разлика лесно може да се обясни с известната тенденция, че Земята с времето се разширява.
Жителите на древна Индия още преди 6 хилядолетия са знаели, че причина за много заболявания са „милиарди малки невидими създания“. За съвременните учени тази истина се открила след изобретяването на микроскопа. Например по същото време древните египтяни са знаели за съществуването на магнитните полюси на планетата.
Общоизвестен факт е стремителното издигане на научната мисъл в древна Гърция, започнало през първото хилядолетие пр.н.е. и продължило в течение на няколко века. Именно в онези времена са положени основите на всички съвременни науки. Дори съвременната представа за същността на материята е много близка до представата, изложена в теорията на Демокрит, създадена през V век пр.н.е. Още през IV век пр.н.е. Епикур изказва предположение за безкрайността и дискретността на времето и пространството. Този списък може да бъде продължен до безкрай, но да се върнем към Нострадамус.
Великият прорицател в своите предсказания стига до 3797 г. „По-надалеч от 3797 г. не ми е дадено да видя“ скромно пише той. Благодарение на това предсказание може с увереност да се каже, че светът няма да загине в началото на третото хилядолетие. Така че много пророчества за идващи глобални катастрофи не изглеждат категорични. Те могат да се разглеждат като предупреждения към човечеството. Великите прорицатели изразяват надежда, че хората ще се вразумят и ще съумеят да предотвратят навдигащите се катаклизми или поне да се приготвят за тях.
Ще се вслуша ли човечеството в техните предупреждения, ще покаже времето.
Отложи ли се 'Края на света' през 2012 г...
Започнала ли е вече Третата световна вой...
27.06.2012 11:45
30.06.2012 18:54
Горният текст е копиран от тук: http://mysticolors.com/2008/01/02/apocalypse-of-nostradamus-and-other-famous-prophet/
