През 1891г. ревностният еволюционист д-р Дюбоа намира на о-в Ява парче от теменната част на череп, отломък от бедрена кост и 3 кътни зъба. Останки, лежащи разхвърляни на 20-30 метра едно от дръго. Открити са в старо корито на река, където има много кости и на други животни. В проведените от 24 знаменити учени разисквания по идентифициране на находката първоначално се приема, че съществото е живяло преди 750 хил. год.; после – 1 млн г. Дебатите по опознаването също не са единидушни. Десет от участниците казали, че костите принадлежат на маймуна, седем твърдели, че са кости на човек, а останалите седем - че това е “липсващото” звено(още наричано “недостигащото” или “свързващото” звено са понятия за онова човекоподобно същество - ясно изразен преходен етап между маймуната и човека). Самият Дюбоа накрая на дебатите заявява, че променя първоначалното си мнение - намерените кости принадлежат на вид гибон.
Обаче, на еволюционистите така много им трябват “научни” доказателства за да придвижат теорията си към науката, че нямат задръжки. Медиино се налага мнението на 7-те - находката на д-р Дюбоа е знаменития антропоид, прародителя на човека – Питекантропус Еректус.
Този случай превръща о-в Ява в обект на нови претърсвания. И в 1926г. идва новината: намерен е брат на Питекантропус. Проф. Хеберлайн от Ирландския медицински център е намирил неповреден череп на маймунообразно същество.
“Недостигащото звено е намерено”, тръбят еволюционистите. Но нали го бяха намерили през1891г.?
Обаче по-късно се установява, че тази “чудесна” находка е...чашка от коляно на слон. Еволюционна измама!
През 1912г. аматьорът на изкопаеми Чарлз Даусен донася на д-р Артър Удуърд, известен палеонтолог при Британския музей, част от челюст, два кътни зъба и част от череп. Намерени са в яма, пълна с чакъл до Пилдон, южна Англия:. Антрополозите се залавят за работа и “установяват”, че това са кости на същество, живяло преди 500 хиляди години. Д-р Удуърд нарича това същество Еантропус Даусен, в чест на откривателя му.
Но след години се разкрива, че челюстта принадлежи на маймуна, умряла преди 50 години, зъбите й изпилени, за да не се забелязва техния естествен нарез и форма, и след това изкусно боядисани с бихроматов поташ. Какво друго, ако не еволюционна измама в антропологията!
Друга фрапантна измама! Гаспаро Питекус Гаролдкуки - човекоподобната маймуна, смятана за най-стария прародител на човека. Останките от нея са намерени в щата Небраска, САЩ, от г-н Кук. И знаете ли какво намерил г-н Кук? Един зъб! И този зъб е изследван от знаменити учени, които заключават, че принадлежи на същество, живяло преди 1 милион години. Колко много се е писало за това същество, как са го възпроизвеждали, поставяли в музей, в рисунки, учебници. След време открили и целия скелет на съществото, на което принадлежи този зъб - вид...свине(!), обитавали някога простора на американския континент. Значи, има учени, които са в състояние да създадат цял човешки род на основание на свински зъб, при това не се поколебават да определят и възрастта му. Още една еволюционна измама в антропологията!
Друга човекоподобна маймуна е Хайделбергския човек. Недалеч от Хайделберг, Германия, д-р Шоетензак намира в пясъчното корито на река Мадер челюст. Отначало се говори, че тази челюст е отпреди 700 хил. години. След това прогнозите са, че е на 375 хил. години, накрая – 500 хил. години. Която ли догадка ще се окаже най-сполучлива за времето, в което живеем?
Антрополозите не са единни и по идентифицирането на тази находка. Едни казват, че това най-после(!) “свързващото звено”, други го отричат напълно. Някои - че находката е много ценна, а други – че не струва пукната пара, - черепът на съвременния ескимос има всички характерни черти и особености, които са налице и у Хайделбергския човек.; че са намерени на о-вите на Юга племена с такива масивни долни челюсти, че хора с такива челюсти могат да се срещнат и в кой да е град. Обаче надделяват “революционните” еволюционисти и на основание на чисто въображение извайват от гипс маймуно-човек. И го поставят в музейте като “доказателство” за еволюцията. Поредната еволюционна измама в антропологията !
Така, въз основа на чисти ненаучни методи и предположения, се градят периоди за развитието на прехода маймуна-човек:
- Питекантроп – о-в Ява – 1 млн години – най-древния;
- Хайделбергския човек и родствениците му – 500-600 хил год.
- Неандерталци – 200 хил год.
Но това “научно” подреждане на примати и периоди не кара дълго ...
През лятото на 1959г. в Танзания са открити кости от човекоподобни, чиято възраст, учените определят на 2 млн години. После, в Кения, през 1968г. са намерени кости идентифицирани на възраст 4-4,5 млн години. Следва Етиопия, през 1970г. са открити човекоподобни кости определени на 5-5,5 млн години.
В геологически пукнатини на пустинното плато Потвар, Пакистан, археолози откриват кости от 80 човекоподобни същества, идентифицирани на възраст между 8 и 13 млн години.
Новопоявилите се открития, вместо да подкрепят предишните “еволюционно научни” заключения, всъщност ги сриват. “Еволюционната” граница за първоначалната поява на човека на земята все повече се отдалечава в безкрая на миналото. На еволюцинистите започват да им трябват все по-големи периоди от време за да вместят в тях еволюционните си въжделения. Но и това не ги спасява...
В пустинята Гоби, през 1959г, съветско-китайска експедиция открива върху вкаменен пясъчник отпечатък от ботуш. Възрастта на отпечатъка е...50 милиона години!
Американският археолог Г.Буру съобщава през 1931г. за находки на отпечатъци от човешки крака в слоеве, възрастта на които е...250 милиона години! А това е време, в което според еволюционистите не е имало и динозаври.
Има и една друга интересна поредица от находки – тази в коритото на Пелекси Ривър, Тексас – дъно на река, съществувала в ерата на Креда. Тук са се запазили отчетливи следи от динозаври.
Шокиращото е, че редом с тях има такива и от....човешки крака! И то така сякаш Човекът е преследвал динозаврите. Предусещам скептични усмивки...
Намерените човеки отпечатци съответстват на човешки крак със сървеменен номер 108. Според изчисленият това трябва да е човек с височина 4,5-5 м и тегло над три тона!
И така, въпросът, откога съществува Човекът на земята, остава открит. Опитите на еволюционостите да му дадат отговор не само, че се провалиха, ами показват, че са преднамерено подправени и измамни.
“Това определение (недостигащото звено – б.а.) води човека в заблуждение като намеква, че не достига само едно звено в цялата правилна и пълна верига. По-правдиво е да се каже, че най-важните части на веригата ги няма, а защо няма повечето части, то трудно е да се каже има ли въобще някаква верига” – Антоний Станден.
Проф. Страус:
”Най-важното за отбелязване е, че преходни форми между човека и другите примати няма. Тези преходни форми, приети да се наричат “недостигащо звено” блестят със своето отсъствие днес така, както и преди сто години”.
Сър Артьр Кейт:
„Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем.“
Джон Уотсън:
„Еволюционната теория е универсално възприета не защото е доказана, а защото единствената й алтернатива – Сътворението, е очевидно невероятна.“
В края на своя живот Дарвин с горчивина споделя:
“Аз бях младеж с незавършени идеи. Тогава подхвърлях различни въпроси и предположения. За моя изненада, идеите се разпространиха като див огън. Хората направиха от тях религия”.
Мафията от САЩ и Америка за България Си ...
КНИГА: „Геноцидът и Холокостът извършен ...
Но за да видим следите, оставени от еволюцията, не е нужно да правим геройства, достатъчно е да погледнем света, който ни заобикаля.
Нека да видим най-напред животните.
Китовете имат безполезна тазова кост със закърнели крака вътре в тялото си. Някои птици имат остатъци от закърнели криле. Змиите също имат четири закърнели крачета вътре в тялото си, а мамбите специално си имат и по 1 нокът от тези крачка, щръкнал навън през змийските им люспи. Къртиците са слепи, но под козината им има остатъци от закърнели очи (както има и вече неработещи очи под кожата и на някои други нощни животни). Защо ли имат неща, които не ползват вече?
Да погледнем и себе си. Ние, разбира се, се опитваме да скрием животинското си наследство: бръснем се, обличаме дрехи, имаме сексуални табута, обработваме месото, за да не е очевидно, че ядем труп на друго животно. Но един поглед към закърнелите пръсти на краката ни, които вече не се катерят, към закърнелия апендисит, който само опасни за живота възпаления докарва и вече не е нужен за нищо (затова и религиозните напоследък се опитват да го изкарат полезен), към закърнелите косми (с прилежащият им, вече безсмислен механизъм за настръхване, което да предпази от студ или да изплаши враг), към изправената походка, която е енергетически неефективна, изморяваща, нестабилна, опасна, предизвикваща някои чисто човешки болести, оголваща жизненоважните органи за атака, изобщо - нелепа походка, оправдана и наложила се единствено заради това, че използването на ръцете ни (и това, което те държат) е ключово за оцеляването ни… може да говори много.
Ние, хората, използваме еволюцията, дори и когато я отричаме. Кравите имат
Тук говоря за нещата, които са пред очите ни, дори не споменавам птеродактила като междинна фаза между влечугите и птиците, не говоря за вкаменелостите, в които можеш да видиш същество - трилобит, което е нямало очи и после, в по-късни вкаменелости, е развило примитивна форма на очи.
Че еволюцията се е случила няма съмнение. Изясняват се единствено подробностите по това как се е случила. И непрекъснато се трупат нови и нови факти, които разширяват все повече и повече познанието за протичането й.
С появата на молекулярната биология например стана възможно да видим, че различни животни използват почти еднакви пасажи генетичен код с минимални разлики в генетичните “буквички”. Но това не е всичко, оказва се, че във всяко животно (и в нас) има останал генетичен код от предишни видове животни (маркиран с генетичния знак “тук са се трупали боклуци, не чети и прескочи” - ако този знак не се спазва, се появяват тумори и т.н.). Та по тези остатъци от код молекулярните биолози могат да проследят основите на нашето ДНК чак до нашите предци. Един от най-древните от тях е една дълбоководна риба, която е имала 5 групи фаланги на плавниците (както ние имаме 5 пръста). Можем да сравним остарелите безсмислици в генетичния код с това как езикът на един народ мутира в различни разновидности, в които остават стари, често абсурдни остатъци от първоизточника.
Впрочем, замислял ли си се защо сексът - това нещо, което и хора, и животни с такова усърдие и жар гонят, въпреки опасностите, неприятностите и житейските неудобства, които им носи - се е наложил? Същия този секс, който е кодиран толкова дълбоко, че често влиза в конфликт с по-прясно налепените неща като например мислите? Сексът се е наложил просто защото е още едно средство, което улеснява еволюцията. Двама родители генерират повече генетични комбинации, повече варианти, с които безмилостната месомелачка на естествения подбор да работи. И едновременно с това, заради двата източника, с които сверява, сексът по-лесно отстранява дефектите в ДНК, когато нужда от промени, за да оцелее вида, няма.
И все пак, за някои видове се е оказало по-изгодно да се откажат от секса. Камшичестоопашатите гущери се размножават безполово, но въпреки това симулират секс помежду си (или симулират секс с гущери от друг вид). Цялата тази симулация не предизвиква зачатие, тя е безсмислена и е просто остатъчно инстинктивно поведение, останало от времето, когато са се размножавали със секс. Друг пример е глухарчето, което вече - напълно безсмислено - произвежда цветове и нектар. Дори и най-усърдната пчела не може да му помогне с размножаването; то вече не се размножава полово, но механизмът е останал.
Споменах нищожна, повърхностна част от натрупаните знания - главно неща, които са пред очите на всички. Какво да ги правим тия неща? Учените търсят празноти, за да ги изяснят. Религиозните търсят празноти, за да останат тези празноти завинаги неясни и мистериозни и там да стои Бог. На науката не й липсва любов към загадъчното и непознатото - напротив, тя постоянно, истински работи с тях, вместо да ги ползва за религиозна мастурбация. Опитът да се обвини науката в догматизъм, закостенялост и не-мислене, от страна на именно немислещите религиозни типове, са същото като опитите на нацистките групировки да обвиняват обществото, че ги дискриминира и не им дава свобода. Както се казва, крадецът вика “дръжте крадеца”.
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2011/04/27/embrionalnata-izmama-na-hekel-i-evoliucionizma.736780
Изобщо, да си кажа правичката, изненадам съм от хипар като тебе. Ти си първият хипар в моя многовековен живот на тая планета, който е и еволюционист. И аз участвах в движението на хипитата през 60-те години на миналия век, но нито един от тях не беше атеист, а всички - вярващи в Бога и в делата на Творението, което включваше и разбирането, че човекът е образ и подобие на Бога. Твоя воля е да се идентифицираш със животинския свят. Но мен и подобните на мен не ни оскотявай, моля ти се...
04.07.2011 05:23
Бог ни е дал насока, а ние следвайки я откриваме еволюцията на божественото сътворение, бавно, стъпка по стъпка, дори две напред, едно на зад.
Честно казано не съм мислил върху тази тема, но това което пишеш е интересно и добре поднесено. Аз самият, не съм много набожен, но си мисля, че сътворението на вселената и живота е сложно нещо, има замисъл, има финес, не ще всичко да се е пръкнало случайно, от светкавиците на Зевс, както пишеш в друг постинг:)
Какво да ти кажа, аз съм като Тома неверни, докато не видя (а понякога дори тогава) не вярвам. Вярата е хубаво нещо, блазе на който я има, но вярата не се постига с желание, вероятно ако Бог иска да си вярващ, ще те дари с вяра, а ако не те дари, сигурно няма и да ти се сърди след това, така си мисля аз.
“I do not want to believe in God,” Wald admitted to Scientific American magazine. “Therefore I choos...e to believe in that which I know is scienti...fically impossible, spontaneous generation arising to evolution.”
“Most professors continue to teach evolution in the universities out of fear,” explains Dr. Phillip E. Johnson, retired professor of law at the University of California Berkeley and spokesman for intelligent design education. “This fear is that of not being tenured, of not getting research grants, of not being published, and of not being accepted by their peers. So to be accepted, to be published, to be granted research money, and to be tenured by their university, they must follow the party line, which is evolution. This is how the academic game is played.”
“Evolution is unproved and improvable, we believe it because the only alternative is special creation, which is unthinkable,” wrote the late Sir Arthur Keith, physical anthropologist and head of the Anatomy Department at London Hospital.
“I suppose the reason we leaped at the origin of species was because the idea of God interfered with our sexual mores,” he wrote
http://www.wnd.com/2009/02/88606/
„Предлагам да се създаде Академия на Организацията. Това ще ни обезпечи строг контрол над нашите стипендианти. Науката трябва да се превърне в най-желаното за тях нещо...Ние трябва да имаме поглед върху процесите в сферата на образованието, църквата и университетските катедри”.(„Архитектите на Луцифер – тамплиери, масони, илюминати”, стр.337)
“Most professors continue to teach evolution in the universities out of fear,” explains Dr. Phillip E. Johnson, retired professor of law at the University of California Berkeley and spokesman for intelligent design education. “This fear is that of not being tenured, of not getting research grants, of not being published, and of not being accepted by their peers. So to be accepted, to be published, to be granted research money, and to be tenured by their university, they must follow the party line, which is evolution. This is how the academic game is played.”
и
Dr. George Wald, Nobel Prize winner and professor emeritus of biology at Harvard University.
“I do not want to believe in God,” Wald admitted to Scientific American magazine. “Therefore I choose to believe in that which I know is scientifically impossible, spontaneous generation arising to evolution.”
За праха обаче виж http://creation.com/arguments-we-think-creationists-should-not-use
For a long time, creationists claimed that the dust layer on the moon was too thin if dust had truly been falling on it for billions of years. They based this claim on early estimates—by evolutionists—of the influx of moon dust, and worries that the moon landers would sink into this dust layer. But these early estimates were wrong, and by the time of the Apollo landings, NASA was not worried about sinking.
Това обаче не оборва креационизма.