Ето за начало някои факти, събрани от британските изследователи П.Джеймс и Н. Торп. В днешна Турция през 60-те години при разкопки в Чатал Гуюк открили гердани от вулканично стъкло – обсидиан. Археологът Дж. Меларт с удивление написал: „По какъв начин те са пробили отвори в каменните мъниста, включително обсидиан? Дупките са толкова малки, че нито една съвременна игла не може да мине през тях!“ А ето, че подобни находки са на повече от седем хилядолетия. Освен това там са намерени и обсидианови огледала, шлифоването на които е много трудно.

През 1956 г. в Китай при разкопки на погребан военачалник, починал през 297 г. пр.н.е., открили около двадесетина поясни метални украшения, изработени от алуминий, наистина с примеси на мед и манган (съответно около 10 и около 5%). Затруднението е в това, че алуминият е трудно топим метал, открит едва през 1826 г., а едва през 1889 г. се появява промишленото му производство.

Още един пример, свързан с използването на металите. Едва през 1932 г. добре известният физик-кристалограф Уилям Брег разкрил тайната на половинвековните китайски „вълшебни“ огледала от бронз. Освен обикновеното отражение, при осветяване те проектират на стената рисунка или йероглиф, нанесен на обратната им страна. Оказало се, че на отражаващата страна на огледалото рисунката била изкусно повторена във вид на малки „дефекти“ върху повърхността, невидими без лупи. Кривината на огледалата помагала за увеличаването на отраженията на рисунките. И забележете – за да се изработи такова чудо, е трябвало да има лупа.

И става така, че свидетелствата за наличието на древни изобретения са косвени, но при това много убедителни, като този случай за съществуването на лупа преди петстотин години. Например, на арабска монета от X век открили надпис: „Работа на ал Хасан, син на Мохамед, майстор, който е изрязал матрицата за сечене на монети“. Да се прочете текста може само с четирикратно увеличение, с помощта на лупа. Излиза, че лупите са съществували преди хиляди години и са ги използвали за шифроването на допълнителна информация.

Друг източник на „косвени свидетелства“ са паметниците. На древноримските фрески в засипания от вулканична пепел Помпей има плодове, в това число ананаси, растящи тогава само в Америка. Следователно римските мореплаватели все пак са стигали до Америка. Има също и изображения на лимон, който по онези времена не бил култивиран в Европа, а го отглеждали в Индия. Тези факти, открити още през 1950 г. от италианеца Д.Касел, е публикувал навремето си професор В.И.Гуляев.

Още едно „косвено свидетелство“. На колоната, издигната в Рим по заповед на император Траян през 113 година от нашата ера, има изображение на сарматски конник с ризница, като и бойния му кон също е защитен от броня. А дори и най-закостенелите скептици не подхвърлят на съмнение истинността нито на помпейските фрески, нито на колоната на Траян.

А в Древна Индия, съгласно трактата „Сушрута Самхита“ (Sushruta Samhita), хирурзите умеели да зашиват рани на червата. На двете страни на раната поставяли големи бенгалски мравки, които съединявали раната с челюсти. След това хирурзите оставяли само главите на мравките, зашивали корема на оперирания, а след това главите на насекомите се разтопявали сами… Между другото, подобно съединяване на рани от мравки е показано във филма на Мел Гибсън „Апокалипто“, посветен на живота на един от индианските градове на маите в началото на XVI век.

В Китай още през XI век инженер Лу Дао Лонг изобретил каруца, която не само измервала изминатото разстояние, но имала и звукова сигнализация. Когато каруцата изминавала една китайска верста, наричана „ли“, особено зъбчато колело не само правело поредния оборот, но и привеждало в движение ръката на дървена фигурка, удряща по барабан. А още една допълнителна система от зъбчати колелета довеждала до това, че втора фигурка на всеки десет преминати версти удряла камбанка…

Дори търговския автомат се оказва, че е изобретен от известния механик Херон от египетска Александрия още през I век от нашата ера. Поклонникът хвърлял монета в прореза, тя падала в единия край на кобилицата, а другият край отварял кран, след което поклонникът си получавал своята порция вода за ритуалното измиване на ръцете пред входа на храма. Монетката през това време се намокряла, падала на дъното на автомата и кранът сам се затварял…

Става така, че отдавна използваме древни изобретения за други цели, отколкото първоначално. Например тъмните очила за първи път са се появили в Китай през XII век, за да могат съдиите да скрият отношението си към присъдата по време на огласяването и. А чадърът първоначално още в древното Двуречие е служил не за защита от дъжд, а от слънчевите лъчи (за първи път такива чадъри са изобразени на мемориалната стела на царя на Акад, Сарган, издигната около 2400 год. пр.н.е.). Пък и бронзовите пръстени преди повече от три хиляди години в Египет и Двуречието били не толкова украшение, колкото пари: големия обръч на шията е бил голяма пара, а нанизаните върху него малки пръстени – разменни монети.

Обикновено обвиняват войните. Няма да спорим с този аргумент. Но е изиграло своята роля и бавното разпространение на информацията, с което древното общество рязко се отличава от съвременното. Обикновено пишат за това, че известните още в древен Рим стъклени прозорци и водопроводи отново са се разпространили след няколко столетия. Може да се възрази: става дума за скъпо струващи неща.

Но не току-така обикновената вилица във Византия е била привична още през IV век от нашата ера, а в повечето европейски страни тя се е разпространила едва през „галантния“ XVIII век, тоест след 1400 години.

Друг пример. Чай започнали да пият в Китай през VIII век, в Русия за първи път е закаран през XVII век, а станал моден в началото на XIX. А нима тези предмети и продукти не са били строго охранявани тайни, като например „гръцкия огън“ или технологията за отглеждане на китайската черничева копринена буба, за да не се загубят, подобно на старинната стомана за мечове. Напротив, военните новости — от стремената и арбалета до гълъбовата поща, се разпространявали къде по-бързо.