За Граала първи споменава Роберт де Борон в своята книга още през XIII век. Това е чашата, от която Христос е пиел по време на Тайната вечеря и в която по-късно Йосиф събрал кръвта му. Граал също така означава вълшебен котел, за който се говори в келтските митове. В древните легенди за подвизите на крал Артур търсенето на Граала е свързано не толкова с желанието за забогатяване, колкото до стремежа към духовно съвършенство. Взимайки предвид това, може да се предположи какви тайни и загадки скрива зад стените си откритият замък.

Археологическите изследвания позволяват да се определи, че за последен път замъкът е дострояван по времето на кръстоносните походи. В подземията на замъка археолозите открили гробници с телата на рицари–пазители на съкровищата. Това навело учените на мисълта, че е възможно съкровищата на ордена, в това число и чашата Граал, да се съхраняват в специално построеният параклис. Стените на замъка са изпъстрени с магически символи, с разгадаването на които е възможно да се приближим към тайната на съкровищата на тамплиерите.

Официално ордена се наричал „Тайното рицарство на Христос и храма на Соломон“, но в средновековна Европа той е бил повече известен като „Орден на рицарите на храма“. Затова често самите рицари бивали наричани „храмовици“. Главната резиденция на ордена е била в Йерусалим, на същото място където се намирал храма на цар Соломон (оттук и названието тамплиери: tample на френски – „храм“). На печата на тамплиерите са изобразени два рицаря, яздещи един кон – което говори за бедност и братство. Белият плащ с червен осмоъгълен кръст се считал за символ на ордена.

За да станеш рицар на храма е трябвало да дадеш три обета: целомъдрие, бедност и послушание. Трябва да се отбележи, че такива обети са давали и други членове на рицарски ордени, например хоспиталиерите, тевтоните. Голяма популярност в Европа съпътства тамплиерите още от началото на съществуването на организацията. Парадоксално, но именно на обета за бедност, а може би въпреки това, орденът на тамплиерите започва да натрупва богатства. Всеки постъпващ, следващ този обет, безвъзмездно принасял в дар на ордена състоянието си. Освен това крупни владения били подарени на ордена от френски и английски крале, а също така и от някои знатни сеньори. И така през 1130 г. тамплиерите вече разполагали със земи във Франция, Англия, Шотландия, Фландрия, Испания, Португалия, а през 1140 г. към тях се добавили владения в Италия, Австрия, Германия, Унгария и в Светите земи.

Една от основните цели на ордена била грижата „по възможност… за пътищата и охраната на богомолците“. Но за право дело тамплиерите считали не само охраната на богомолците, но и нападенията над търговски кервани с цел грабеж. Благодарение на това през XII век тамплиерите станали собственици на несметни богатства и освен земи, владеели корабостроителници и пристанища, имали мощен флот. Между другото, именно тамплиерите първи въвеждат счетоводните документи и банковите чекове. Рицарите на храма поощрявали развитието на науките и затова неслучайно те станали собственици на първия компас. Трябва да се отбележи, че имали много технически достижения в ръцете си. Сред рицарите имало даже опитни хирурзи.

Но както е известно, многото власт не е направила никой по-добър. Така станало и с „воините Христови“: тяхното високомерие станало главна причина за поражението на християните в Палестина. А през 1191 г. под стените на последната отбранявана от тамплиерите крепост Сен-Жен-д’Акр загинали не само те и техният Велик магистър, но и славата на ордена като непобедимо войнство. Постепенно тамплиерите се прибрали в Европа и владетелите на европейските държави били принудени да се разплатят с тях, тъй като тамплиерите имали мощни финансови средства и много представители на висшите кръгове се явявали членове на ордена.

От тамплиерите се страхували и ги ненавиждали. Още един всемогъщ враг тамплиерите намерили в лицето на римският папа през XIII век, когато последният обявил кръстоносен поход срещу еретиците (катарите и албигойците), а тамплиерите открито застанали на страната на гонените. През XIV в. кралят на Франция Филип Красивия решил да се избави от опърничавият орден, който се намесвал в държавните дела и вкарал монарха в огромни дългове. Отначало кралят се опитал да действа с хитрост: пожелал да постъпи в ордена (за което получил вежлив отказ от Великият магистър Жан дьо Мале, който прекрасно разбирал, че Филип иска да заеме неговото място), затова чрез римския папа предложил на тамплиерите обединение с техните вечни съперници – хоспиталиерите (но отново неуспешно). Тогава на ход дошла силата: през 1307 г. рицарите на ордена, намиращи се във Франция, били арестувани и обвинени в ерес, в служба на дявола и магьосничество. След седем дни на мъчения тамплиерите се признали за виновни във всичко, но в съда се отрекли от показанията си. Преди смъртта си Великият магистър проклел Филип IV и римският папа Климент и скоро ги застигнала страшна смърт. Не е изключено кралят и папата да са били отровени от тамплиерите, които били изкусни майстори в приготвянето на отрови.

Ние не знаем какво очаква учените във вътрешността на замъка на могъщите рицари. Може би тук действително е скрит Свещеният Граал, който ще помогне на човечеството да достигне духовният идеал, защото такъв все още не съществува. Само едно не трябва да забравяме, че разгаданата тайна престава да бъде тайна и значи губи своята привлекателност.