От Тимъти Ферис Прогнозата за космическото време в близките години е за слънчеви бури с възможни катастрофични енергийни кризи на Земята. Готови ли сме?   На 1 септември 1859 г., четвъртък, 33-годишният пивовар и любител астроном Ричард Карингтън изкачил стълбите до частната си лаборатория край Лондон, отворил капака на купола и нагласил телескопа така, че да проектира на екрана 28-сантиметров образ на Слънцето. Тъкмо копирал слънчевите петна на лист хартия, когато насред една голяма група петна внезапно се появили „две много ярки изригвания на бяла светлина". В същото време стрелката на магнитометъра в лондонската обсерватория Кю яростно се залюляла на копринената си нишка. Преди зазоряване на следващия ден гигантски северни сияния в червено, зелено и пурпурно озарили небето чак до Хаваите и Панама на юг. В Скалистите планини бивакуващи хора погрешно решили, че това е изгревът, и се захванали да си приготвят закуска. Наблюдаваното от Карингтън изригване известило слънчева свръхбуря - огромен електромагнитен взрив, който запратил към Земята милиарди тонове заредени частици. Невидимата вълна се сблъскала с магнитното поле на планетата и предизвикала протичането на електрически ток по телеграфните жици. Избухването извадило от строя няколко станции, но на други места телеграфистите открили, че могат да разкачат акумулаторите. „Работим само с тока от северното сияние - телеграфирал един служител от Бостън до Портланд, Мейн. - Получавате ли съобщенията ми." „Много по-добре, отколкото с включени акумулатори" - гласял отговорът от Портланд. След 1859 г. не е имало толкова мощна слънчева свръхбуря, затова е трудно да се предвиди какви биха били последствията й в днешния далеч по-електрифициран свят. Някаква представа дава спирането на тока в Квебек на 13 март 1989 г., когато слънчева буря извади от строя енергийната мрежа, обслужваща над 6 млн. души. Буря с мащабите на Карингтъновата би могла да изпържи повече трансформатори, отколкото енергийните компании държат на склад, и да остави милиони хора без светлина, питейна вода, канализация, отопление, климатик, гориво, телефон и медицинско обслужване - за месеци наред, докато бъдат произведени новите трансформатори. Според доклад на Националната академия на науките на САЩ подобна буря ще нанесе материални щети на стойност между 1 и 2 трилиона долара само през първата година, а възстановяването би продължило цяло десетилетие.

Няма проблеми - може би затова и отказахме АЕЦ-а.