Нещата от живота :: МИТ ИЛИ ИСТИНА Е СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЦАР СОЛОМОН (ЧАСТ 1)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.06.2012 17:37 - МИТ ИЛИ ИСТИНА Е СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЦАР СОЛОМОН (ЧАСТ 1)

Автор: melina88 Категория: Лични дневници

Прочетен: 2669 Коментари: 0 Гласове:

През лятото на 2001 г. в Йерусалим се състоява тайна среща, която може да разтърси световната археология. Историята започва когато този известен професор получава мистериозно обаждане от човек на има Исак Цу. Той е помолен да се срещне с още един известен професор. Този човек се появява с куфарче. Той отваря куфарчето и с финес изважда красив черен камък, на който има надпис. Те гледали камъка, неговата красота,неговата важност и били изумени. Мистериозният странник бил частен детектив. А надписът на този черен камък бил на староеврейски език. Откритото било цяло чудо. Като че ли надписът давал доказателство за нещо отдавна търсено, но неоткрито.

За това, че преди близо 3000 години, в центъра на Йерусалим наистина е съществувало място, наречено от Библията "Къщата на Бога", величественият храм на Соломон. Библейското предание казва, че след като Соломон построил и осветил храма, първото нещо, което направил било да донесе в него кивот. Храмът бил построен да приюти този кивот.
Още хранителницата съдържала десетте Божи заповеди, записани на камък.

Храмът символизирал Божието присъствие на земята, сред хората в този избран град. Библията описва Соломоновият храм с благоговение. Главната зала била облицована с кедър, а върху него с тънък слой злато. Царят наредил на своите работници да направят два крилати херувима и да ги покрият със злато. Според библейското предание храмът в Йерусалим съществува от времетона цар Соломон през X-ти век пр. Хр. до разрушаването му през 586 г. пр. Хр. от армиите на цар Навуходоносор, владетел на Вавилон.

Това е бил единственият източник на информация за тази легенда. Въпреки, че Библията описва Соломон като най-великия от всички царе от Стария Завет с могъща империя, не остава следа от него, империята му или от неговият храм. Библията казва, че Соломоновият храм стои на свещеното възвишение, в сърцето на Йерусалим. Днес там седи една от най - святите за исляма джамии. Край нея е Западната Стена, където евреи от целия свят идват да отправят своите молитви. Но тази стена никога не е била част от Соломоновия храм. Всъщност тя е построена почти хиляда години след Соломон.

С тази липса на доказателства, някои археолози започват да се съмняват в преданието за Соломон. Има няколко керамични изделия от X век пр. Хр. извадени при разкопки, може би стени тук - там, но нищо монументално. Нямаме никакви археологически доказателства за великото царство на Соломон. Разполагаме само с този текст, но изследванията върху него започват сравнително късно. Всичко това беше преди откриването на камъка. Няколко месеца след като частният детектив показва камъка в Йерусалимски хотел, го занася в един от водещите научни институти в страната - Геоложкият институт на Израел.

Тук експертите били помолени да установят автентичността на камъка от анонимния му собственик. Едно от първите неща, които установили учените било това, че камъкът е черен, като единствения израелски надпис от същия период. Тогава те погледнали формулировката на написаното. То описвало поправката на храм извършена от цар Йехова, живял един век след Соломон, докато неговият храм още не бил разрушен. Библията разказва за подобна - Покажи цитирания текст - поправка на Соломоновия храм, направена от цар Йехова. Кралски откъс 2, глава 12 започва с описание на това, как цар Йехова събира пари за ремонта. "Йехова каза на жреците, "Всички пари, донесени в Къщата на Бога като дарения, ще дадете за поправка на Къщата."" По същия начин надписът показва как Йехова събира пари за ремонта. "Аз, Йехова син на Ахзайцар на юдейската земя, заклевам всеки човек тук и в пустинята да дари, колкото има сребро."

Когато парите били събрани, Библията продължава... "В замяна те щeли да поправят къщата, където е необходимо." А камъкът казва... "Аз поправих храма, заздравих конструкцията и стените около него." Професор Хуровиц бил сигурен, че камъкът и Библията описват едно и също събитие. Вероятно става въпрос за същият ремонт в храма, а и езика до известна степен си прилича. Така че, според Библията и камъка, цар Йехова събира средствата и поправя Соломоновия храм, сто години след като е бил построен. Но учените от геоложкия институт искат да са сигурни, че този камък наистина идва от Соломоновия храм. геолозите го подлагат на щателни изследвания.

Използвайки сканиращ електронен микроскоп, те опитват да определят неговата автентичност. Първо преглеждат патината - тънък повърхностен слой, който се наслоява с времето върху камъни и скали. Имаме много тънък кафяв пласт, около един мм, който го покрива. Образуването на патината се причинява от взаимодействието на химикали във въздуха, водата или почвата, с минерали в самия камък. Разглеждайки патината, виждаме, че на места е по-плътна или по-тънка, но изцяло покрива мострата. Патината се развива бавно и може да отнеме хиляда години да се образува. Изучавайки камъка, геолозите откриват, че патината е непрекъсната през средата на камъка и вътре в самите букви. Това означава, че надписът е издълбан в далечното минало.

След това геолозите анализират химическият състав на патината. Те търсят калциев карбонати други химикали, които да има покажат дали се е формирал в района на Йерусалим. Откриват, че елементи като стронций, желязо, магнезий и и други елементи в калциевия карбонат, са в същите пропорции като в патината в района на Йерусалим. Патината доказва, че камъкът идва от Йерусалим и надписът е наистина много стар. Въпросът е "колко стар". Въпреки, че било невъзможно да се установи възрастта на камъка, за щастие в патината имало частица от дървени въглища, която можело да бъде въглеродно датирана. Резултатите заключили: две хиляди и триста годишни. Така че надписът под патината трябва да е по-стар. Нямало съмнение, че камъкът идва от района на Йерусалим, а надписът е от преди хиляди години. Тогава се появило още едно откритие, което помогнало да се реши случая със Соломоновият храм. Патината съдържала малки частици злато.

Това би се очаквало, при положение, че камъкът е изложен на пожар в храм гравиран със злато. През януари 2003 г. Геоложкият институт официално потвърждава, че камъка е автентичен. Най-накрая съществуването на великолепния Соломонов храм е потвърдено.

Изводът бил зашеметяващ. Ако храмът е съществувал, легендата за цар Соломон е вярна. А това означава, че един невероятен раздел от Библията може да се потвърди. За милиони хора от различни религии идентификацията на Каменната плоча е удивително потвърждение за тяхната вяра. Това археологическо откритие, почти дума по дума описва библейската история, която се е случила предиблизо три хиляди години.

Израелският музей в Йерусалим. Този забележителен музей е дом за поразителна колекция от библейски антики. Там се пазят Ръкописите от Мъртво море, най - важните съществуващи библейски ръкописи. Също така единствените израелски кралски надписи, близки до времето на Соломон "Къщата на Давид". Това е единственото сведение за бащата на Соломон - Давид, съществуващо извън библията. Камъкът би бил подходяща компания за тези безценни артефакти. Естествено се интересуваме от придобивката, която ще ни помогне да допълним преданието, което музеят трябва да разкаже, а това предание е за библейската археология в древната Свещена земя, така че ако нещо важноза нейното разгадаване изскочи от земята,ние ще сме заинтересовани. След потвърждението за автентичността му, Израелският музей предложи да купи камъка. Пусна се слух, че цената му ще се повиши.

Имало няколко срещи с Израелския музей, На първоначалните преговори между двете страни са предлагани всякакви суми. Трудно е да се каже крайната цена. Някои хора казват три милиона, други - четири милиона, а трети - десет милиона. Но преди музеят да се раздели с няколко милиона долара, иска да разбере още едно нещо - къде точно е намерен камъкът. Библията казва, че Соломоновият храм е разположен на Свещения хълм на Йерусалим. Така че камъкът би трябвало да идва от там.

Ако някой предмет е изкопан ще е нужно по - малко време за установяване неговата автентичност, защото е взет от мястото, където е изкопан. Но няма официални разкопки при Свещения хълм, защото е дом на една отсветите за исляма светилища - Куполът на Скалата. В сложната политическа обстановкарайонът не става за разкопки. Слуховете говорят, че камъкът е намерен в чакъла, останал от нелегален строителен проект, занесен на Свещения хълм. Но Джеймс Шнайдър се нуждаел от повече от слухове.

Искал цялата история на камъка,откакто бил намерен. Възможно е да се проследи историята на даден предмет от неговото намиране, ако се разбере кой го е притежавал и как епопаднал в настоящия си собственик. В този момент сагата за камъка става наистина тайнствена. Точно когато от музеят искали да направят собствено проучване, и детективът, който го открил и камъкът изчезнали. Така Амир Ганор, изследовател в Израелския Институт за Антики, бил повикан. Девет месеца търсил човекът, който показал камъка в йерусалимски хотел: „Пътувахме из цял Израел от север до юг. Този детектив беше много хитър, остави ни много малко следи.

Накрая го намерихме в офис в Рамат Ган. Каза ни, че е бил нает от Одед Голан. Одед Голан е бизнесмени известен колекционер, собственик на най - голямата частнаколекция от антики в Израел. Той обясни, че не е собственик на камъка и че не знае къде е той. Участвал като посредник. През 1999 г. ми се обади сигурен палестински дилър, който познавах от много, много години. Помоли ме да му помогна да продаде един надпис. Стори ми се интересно и бях готов да му помогна при едно условие, да го продаде в Израел, на музей в Израел след доказване на автентичността му ".

Голан казва, че не искал да се разкрива самоличността му, за това наел частен детектив. Но притежателят на камъка починали вдовицата получила камъка. Тя била някъде в окупираните територии и Голан не знаел как да се свърже с нея. Одед Голан открил важна информация за това къде е намерен камъка. Била намерена близо до Източната стена на мюсюлманските гробища, в стария Йерусалим,извън Свещеният хълм - зашеметяващи новини. Това било потвърждение,че камъкът е изровен на няколко метра от мястото, на коетоБиблията посочва, е бил Соломоновият храм.

Но тогава историята на камъка прави забележителен завой. Причината - друг древен библейски артефакт - нещо, наречено гробница или костница. Преди еврейските семейства използвали костници, за да поставят костите на мъртвите в пещери и погребални камери. Обикновено били използвани в Йерусалим,а могат да бъдат намерени в пещерите и днес. През 2002 г. се появява една много специална костница, с надпис от едната страна: "Яков, син на Йосиф, брат на Исус". Тя била първото официално материално доказателство за съществуванетона Исус Христос и станала международна сензация. Била публично показана в Канада, Кралският музей на Онтарио.

Експонатът бил видян отблизо сто хиляди посетители. Най - странното било, чесобственикът бил Одед Голан. Журналистът Боаз Геон открил връзката на Голан с камъка и костницата прекалено хубава,за да е истина ." След като направихме връзката,разбрахме, че нещо не е наред, защото един колекционер бешесвързан с два невероятни артефакта. Или е имал невероятен късмет,или имаше нещо съмнително. " Израелските властисъщо подозирали нещо, те проверили жилището и складовете на Голан. Намерили костницата,положена в тоалетна.

Също така и изровеният загадъчен камък. Когато артефактите били на тяхно разположение, властите назначили комисия от езиковеди и учени, която веднъж за винаги да определи автентичността на костницата и камъка. Виктор Хуровиц, израелски водещ експерт по царските надписи, бил помолен да проучи написаното върху камъка : " Езикът и начина на изразяване е библейски староеврейски. Той е красноречив,изтънчен, пленителен. Наслаждавах се на четенето. " Но колкото повече го изучавал открил нещо, което не пасвало в изречение. То било в ключовата фраза "Аз поправих храма" или на староеврейски"бедек а баид". Главният проблем в надписа е израза "бедек а баид".

С една дума това е анахронизъм. Според професор Хуровиц, "бедек а баид" има друго значение по времето на Соломоновия храм от днешното. В съвременния иврит означава да поправя, но на староеврейски означаваточно обратното - да руши. Така че употребата му в този надпис няма никакъв смисъл. "Ааас ет бедек а баидфахакюроут савив", което преведено означава "Аз разруших храма". Предназначението на царските надписи е царят да покаже гордостта от направената от него поправка на храма, така че да каже,че го е разрушил е абсолютно нелепо.

Така Виктор Хуровиц има основания да се съмнява, че камъкът е бил надписан по времето на Соломоновия храм, почти преди три хиляди г. За нещастие на автора, когато стига до главната част на надписа и казва "бедек а баид", той обърква и го написва на съвременен иврит. Но не всички се съгласяват с обяснението на Хуровиц. Професор Кайм Коен е друг експерт по древен иврит. Той казва, че има толкова малко открити текстове от времето на Соломон, че е невъзможно да се разбере със сигурност как е бил използван езикът преди три хиляди г. Просто начинът, по който е намерен камъкът, кара всички да бъдат подозрителни. Ако надписът беше намерен при контролирани археологически разкопки учените бързо щяха да кажат,че трябва да се провери начинът, по който се произнася древноеврейския сега.

Професор Коен вярва, че ако камъкът е бил намерен при официални археологически разкопки, никой нямало да се усъмни. Щели да видят просто надпис използващ староеврейски език. Освен това той е убеден, че камъкът не може да е направен от някой, който прави груби грешки. Ако това е фалшификат, тогава фалшификаторът трябвада е почти гений, поради съвършенството, което е открито в този надпис. Лингвистичните доказателства били неубедителни. Все още нямало сериозна причина да се вярва, че камъкът идва от Соломоновия храм. Сега всичко зависело от изследователите от комисията. Вниманието им било насочено към патината - образувалият се пласт върху камъка.

Точно това, че частицата дървени въглища била датирана от преди г. убеждава учените в достоверността на първите анализи. Елизабета Борето била помолена отново да датира тази частица. Въглеродната датировка определи две хиляди двеста и петдесет плюс - минус четирдесет години. Това е много точна датировка и съпоставена с интервала от време стига от двеста г. пр. Хр. до 390 г. пр. Хр. Нейните резултати потвърждават първите изследвания, че дървените въглища в патината са много стари. Но теоретично е възможно някой да е взел дървените въглища от друг източник и да ги е прибавил към патината. Според д-р Борето единственият начин да се убеди в камъка бил отново да се изследва патината, в която са били въглищата.

Тази задача била поверена на един от най - добрите израелски археолози-изследователи. Ювал Горен е професор по археология в университета на Тел Авив, също така и геолог. Той имал подробни знания за библейската археология и камъните в района на Израел. Отначало изучил патината на гърбът на камъка. Автентичната патина би се прикрепила здраво на това място.

Нагоре