Медитацията е състояние на ума и тялото в което медитиращият постига себеосъзнатост, спиране на ума, повишаване на енергията на тялото си, в немалко случаи - просветление. Преживяването в екстремните си форми често е описвано и като граничещо със смъртта. Има достатъчно източници по въпроса, включително и множество техники, улесняващи навлизането в медитативно състояние така че няма да продължаваме с обясненията по тази тема, а ще се концентрираме върху научните факти.   През последните 5-6 десетилетия не малко учени - от запада и от изтока, започнаха да проявяват интерес към източната култура и по-специално към медитацията, която е основен елемент в множество източни традиции и религии. Ще ви запознаем първо с няколко проучвания за начина, по който ума на медитиращия се променя, а след това и с изследвания, показващи пряка връзка между медитацията и подобряването на определени показатели на здравословното състояние.   Изследванията на Дейвидсън за мозъчната дейност на медитиращи   Модерните проучвания на функционирането на мозъка чрез ЕЕГ (електроенцефалограма на мозъка) вече недвусмислено показват факти, които са известни на медитиращите от хилядолетия - че чрез медитация може да се постигне промяна в начина на функциониране на мозъка и по-високо ниво на осъзнаване. Изследователи от Университета в Уисконсин при работата си с тибетски монаси успяват да "преведат" трансцеденталните преживявания на езика на науката под формата на високо интензивни гама вълни и повишен мозъчен синхрон.   "Това, което открихме е, че дългогодишните практикуващи медитация показват активиране на мозъка от невиждани преди мащаби." казва Ричард Дейвисън, учен, специалист по нервната система. "Тяхната умствена практика има ефект подобен на тренировките на голф играч - подобрява представянето". Това показва, че мозъкът може да бъде трениран и физичната му структура - променяна, чрез медитация.   Учените до неотдавна считаха, че връзки между мозъчните клетки се формират в ранна възраст и в последствие не подлежат на промяна. Едва последните години това виждане се променя, благодарение на напредъка на технологиите за изследване на мозъчната дейност. Дейвидсън реално придвижва тази идея една стъпка напред, реално демонстрирайки, че чрез медитация се променя вътрешния начин на работа и връзките в мозъка.

Самият експеримент, описан накратко - Далай Лама изпраща 8 от най-добрите си ученици за изследването, а контролната група е от 8 студента, незанимавали се с медитация преди това. Студентите първо минават едноседмичен курс по медитация. След всеки от монасите и студентите е свързан с ЕЕГ с 256 сензора и е инструктиран да медитира фокусирайки се върху "необусловено състрадание" (бел. пр., поради липса на по-добра дума за compassion).   Наблюдаваните резултати от уредите недвусмислено показват, че мозъците на монасите се различават значително от тези на студентите. Електродите отчитат много повече и с изключително интензитет гама лъчи и също така, че тяхното движение и координация в мозъците на монасите е много по-координирано и организирано. Новаците в медитацията показали само леко по-висока гама активност, докато някои от монасите, занимаващи се между 15 и 40 години с медитация показали стойности много по-високи от тези, измерени някога в здрав човек.   Монасите с най-голяма практика имали и най-високи нива на гама вълни. Тази реакция на "дозата" медитация е точно това, което търсели учените. В други, предишни изследвания, умствените дейности като фокусиране, памет, учене и осъзнаване са асоциирани точно с този тип повишаване на нервната координация, който е наблюдаван при монасите. Според Дейвидсън резултати от проучването показват, че медитацията има траен ефект върху мозъка на практикуващия, тъй като още преди да навлязат в състояние на медитация тибетците показват значително по-висока гама активност от контролната група.